Хроника на унищожаването на Украинската православна църква в Западна Украйна
Автор: Ярослав Нивкин, spzh.news Следвайте " Гласове " в Телеграм
Пролетта на 2023 година е време на погром за западните епархии на УПЦ. Властите дружно с ПЦУ и радикалите (националисти) унищожиха УПЦ в Ивано-Франковска и Лвовска област, като В момента работят в Хмелницка област.
Това, което ще видите във видеото, не можеше да си представим безусловно до през вчерашния ден. Сега, напролет на 2023 година, можем без всякакво съмнение да кажем, че управляващите на нашата Украйна, в съюз с представителите на ПЦУ и радикалите (националисти), целеустремено унищожават Украинската Православна Църква.
Как се случва това? Нека да стартираме.
На 10 март управляващите оповестиха, че се приключва договорът с УПЦ за отдаване чартърен на Долната Лавра. На 29 март братята трябваше да изоставен манастира, само че не го направиха. Вярващите проведоха молитвено бдение пред входа на манастира, като комисията по описването и запечатването на храмовете не беше допускана да влезе. Всички чакаха силов взлом, само че подобен към този момент не последва, до момента в който в Западна Украйна се развихриха трагични събития.
На 28 март управляващите проведоха принудително присвояване на последния храм на УПЦ в Ивано-Франковск.
Банда радикализирани младежи разрушиха страничните двери, разпръснаха вътре сълзотворен газ и изгониха вярващите. Кметът на града Руслан Марцинкив триумфално разгласи, че Ивано-Франковска област е станала първата област в Украйна без Украинската Православна Църква, която той назовава московска патриаршия: „ Това е огромно събитие за нас. Ивано-Франковска област е първата област, която от през днешния ден е напълно без московска патриаршия “.
Малко по-късно кметът съобщи, че градът за първи път чества Пасха без УПЦ: „ Това в действителност е първата Пасха без московска патриаршия “.
Властта се разправи и с Украинската Православна Църква в гр. Лвов. На 5 април 50 незнайни лица, отпред със заместник-председателя на Лвовския регионален съвет Юрий Холод, нахлуха в катедралния храм „ Свети Георги “ напряко по време на литургията. Те прекъснаха богослужението и инсценираха подправено гласоподаване за прекосяване на енорията към ПЦУ. След това дружно с полицията изгониха вярващите. Храмът беше заграбен.
Същият ден управляващите анулираха едностранно контракта за наем и запечатаха храма на Троицката църковна община на УПЦ.
На идващия ден управляващите направиха немислимото. Разрушиха с екскаватор последния храм на УПЦ в Лвов. Подчертаваме, не някакво изоставено здание, а настояща черква, в която се молеха стотици енориаши.
Както в Ивано-Франковск, кметът на града Андрей Садовой съобщи искрено, че с църковната община са се разправили поради принадлежността й към УПЦ: „ Благодаря на всички, които през тези два дни се включиха и без провокации помогнаха за закриването на историята на московска патриаршия в нашия град “.
Андрей Садовой: „ Днес нямаме нито една публична община на територията на Лвов, която да прави богослужения под егидата на московска патриаршия. Независимо дали се харесва или не, решението е взето и би трябвало да се съблюдава. Точка. “
Същото се случва и в Лвовска област. В Борислав властите запечатват Покровския храм, след отхвърли на църковната община да премине към ПЦУ. Властите затварят и храма на УПЦ в село Виднев.
Тоест управляващите без да крият това унищожават енориите на УПЦ единствено тъй като са енории на УПЦ.
Примерът на Ивано-Франковск и Лвов въодушевява Хмелницките управляващи. Но казусът там е, че има стотици църковни общини с десетки хиляди енориаши. Какво да се прави в този случай? Решено е да се задейства метода на провокацията, препоръчан от водача на С14 Евгений Карас за Киево-Печерската Лавра. Там той инструктира своите бойци да се разделят на групи от по двама или трима души, като един от тях да предизвика някой духовник или набожен към експанзия, а останалите да снимат на телефоните си: „ Задачата тук е да действаме като катализатор, да обостряме. (Да покажем – бел. ред.), че те се държат като агресори и като скотове. По подобен метод тяхното нападателно държание ще помогне доста, тъй че всички, в това число европейците, ще кажат, че това е терористична нападателна формация, а не монаси. “
В Лаврата тази технология не сработи, тъй като инструкциите на Карас попаднаха в Мрежата, за разлика от гр. Хмелницки, където всичко мина ослепително.
На 2 април всички медии в Украйна избухнаха от отвращение – московски попове в Хмелницки пребили боен. Телевизионните канали тиражираха фрагменти, където иподякон и енориаши водят някакъв човек, а жената-оператор се оплаква, че биели боен.
Този запис разгласява хмелницкият общински консултант Виктор Бурлик, който посредством обществените мрежи приканва жителите да отидат в катедралният храм на УПЦ. И не щеш ли на неговата територия нахлу навалица, възмутена от „ побоя над военния “, и мигновено стартира гласоподаване за прехвърлянето на катедралата към ПЦУ. Катедралният храм беше заграбен. Кметът на Хмелницка област неотложно привиква общинско съвещание, на което се „ не разрешава “ УПЦ в региона и града. По същата скица са конфискувани храмове освен в гр. Хмелницки, а и в района. Но да се върнем към въпросния „ пребит боен “ Артур Ананиев.
Публикуваното от общинския консултант видео стартира от момента, в който Ананиев бива издърпван настрана. Какво се е случило преди този момент във видеото е спестено. Ето какво споделя самият иподякон Игор Слободян: „ Ананиев се затича към амвона, който стои в средата на храма, и заля с вода отец протодякон Ростислав. След това скочи на амвона, събори протодякона на земята и раздра църковното му облачение. В резултат на това Светото Евангелие падна на пода. “
Фактът, че Ананиев е нападнал дякона, удостоверяват и няколко фрагмента, оповестени в интернет, с цел да се внуши, че Евангелието е изпуснал на пода самият духовник, като на фрагментите се вижда, че облачението му е раздрано.
Сиреч въпросният Ананиев прекъсва литургията, прави нахлуване над дякона, като е бил рисков за енориашите, дамите и децата, заради което се е наложило да бъде арестуван по подобен праволинеен метод.
Тук най-интересното е, че тези фрагменти са оповестени от Евгений Карас, същият който дава указания за провокации в Лаврата. Как се е сдобил със записа на дамата от Хмелницкия катедрален храм? Отговорът е на тази фотография. Карас, Ананиев и заместникът му Бурлик са просто един тим и надлежно са уредници на провокацията в гр. Хмелницки, която провокира публично отвращение и даде начало на всеобщите заграбвания на храмове в града и региона.
Ето да вземем за пример по какъв начин се е случило заграбването на катедрален храм в гр. Шепетовка. До храма е доведена разбунена навалица до момента в който енориашите се намират вътре и се молят. Разбити са страничните порти, като вярващите пробват да градят барикади, само че силите са неравни и грабителите отварят и централните порти. Тълпата нахлува непосредствено в храма до момента в който част от енориашите дружно със свещеника се молят на колене. Новодошлите господари на живота ликуват, аплодирайки, до момента в който енориашите на УПЦ, които не желаят да изоставен сами, биват извличани принудително. Катедралният храм е заграбен.
При завземането на други храмове в гр. Хмелницки и региона управляващите непосредствено блокират достъпа на енориашите до църквите.
Енориаш на Хмелницкия храм на УПЦ „ Свети Георги “: „ Всички ние сме хмелничани, енориаши на този и други храмове. Ето какво се случва в този момент в храма! Защо хората, които са пристигнали на молебена, не са пускани в църквата? Защо?! Какви са тези хора, които бягат там? Какво въобще се случва в църквата? “
Вместо енориашите управляващите събират изцяло непознати хора, които да гласоподават за прекосяване към ПЦУ.
„ Суспільне Хмельницький “ („ Хмелницко общество “) за участниците в гласуването за прекачване към ПЦУ на храма на УПЦ, отдаден на Казанската икона на Божията Майка в Хмелницки:
„ Валентина Гесал споделя, че живее в квартал в другия завършек на града, само че е пристигнала да поддържа църковната община “. В. Гесал:
„ Счетох за собствен директен дълг да вземам участие в това мероприятие “.
„ Антонина, жителка на този квартал, споделя че живее покрай църквата, само че върви на свещенодействие в друга храм, „ украински “, „ Дойдоха да ни поддържат. Много добре. “
Подобни заграбвания непосредствено оглавяват държавни служители. Например при завземането на храм „ Свети Георги “ в гр. Хмелницки индивидът, който е показан за глава на новата религиозна община, се оказва шеф на общинско дружество в Хмелницки „ Градски съвет “.
Как в такава обстановка вярващите да се надяват на управляващите? Те могат само да отстояват храмовете със свои сили, както се случва в гр. Каменец-Подолски. Там служителите още веднъж завеждат навалица хора до катедралния храм с желание да го заграбят, само че не съумяват, защото енориашите заграждат своя храм.
Провокациите против УПЦ не целят единствено заграбването на храмове, а става дума за нагнетяване публичния градус на ненавист към Църквата. В резултат от тази ненавист Ивано-Франковският свещеник Никита беше пребит в гр. Черновци.
Така на вълната на всеобща ненавист към УПЦ локалните управляващи лишават от църковните общини земята, на която са построени храмовете. Схемата им е елементарна: нямат земя значи нямат право храмът да съществува.
В рамките на седмица общинските препоръки на градовете Хмелницки, Каменец-Подолски, Ровно, Здолбунов, Тернопол, Луцк, Березан и доста други вземат серия решения за изземване на поземлени църковни сектори. Такива синхронизирани дейности значат, че общинските управляващи извършват инструкции от горната страна.
Тарас Батенко, украински народен представител: „ Това може да се назова „ духовна гражданска война “, ликвидиране. Украйна се слави със своите Майдани. Процесът на прекачване на храмове от УПЦ – Московска патриаршия към ПЦУ или вероятно към някоя друга конфесия не може да бъде спрян. “
Същевременно с това се приготвя законодателна възбрана на УПЦ. Защо?
Депутатът Потураев дава отговор на този въпрос: „ Нашата цел като представители на властта е да спомагаме за установяването на единна Православна черква в Украйна. Тя към този момент съществува – ПЦУ “. Нещо повече, Потураев споделя, че когато този развой завърши, управляващите ще се извърнат към Фенер с молба за още един томос за ПЦУ, към този момент като за патриаршия: „ това са стратегическите цели на украинската страна и на украинското православие “.
Тук дано да напомним за наредбите на Конституцията на Украйна: „ Църквата и религиозните организации в Украйна са отделени от страната... Всеки има право да изповядва всяка вяра, гладко да извършва самостоятелно или групово религиозни култове и ритуални обреди, да прави религиозна активност “.
Това, което се случва в Украйна към Църквата, са серия закононарушения, които по мащаб могат да се сравнят единствено с закононарушенията на болшевиките.
При това сегашните ни управляващи, по този начин както в миналото и болшевиките, споделят за Украйна, че е страна с невиждана до момента религиозна независимост. Ръководителят на отдела по Държавна етнополитика Еленски напълно на съществено декларира, че „ Украйна се явява пространство на най-голямата религиозна независимост в Европа. “
Тоест събарянето на храмове, всеобщото им присвояване с присъединяване на управляващите, умишленото заличаване на една конфесия в цели райони, насаждането на ненавист против нея – това е симптом на „ религиозна независимост “?
Един ден всички дейности на нашите управляващи против Църквата ще бъдат оценени, по този начин както се случи по отношение на дейностите на руския режим. Всички представители на властта, които вземат участие в отнемането на храмове по места и в унищожаването на Църквата в държавната Рада, един ден ще дават отговор и войната ще бъде единствено утежняващо виновността събитие.
Инфо: spzh.news
Превод: facebook.com
